Интервю за в-к „Дума“, автор: Надежда Ушева

– Здравейте, Веселина, Вашата стихия е попфолкът и фолклорната музика, как се насочихте към тях?

– Музиката е такова изкуство, че влечението към него ти се дава по рождение. От малка се помня да пея, за мен това е толкова естествено, колкото и дишането. Аз съм от Северозапада, а там се играят и слушат много хора, хумористични фолклорни песни. Покрай бабите си съм чувала всичко и съм го запявала. И като всяка любов и тази моя към народната музика порасна, разви се. Учих в такъв профил в гимназията. После беше съвсем естествено да искам и да записвам вече професионално такава музика. Когато подписах договор с продуцентската си компания, още на първото ми прослушване с продуцента ми Ненчо Касъмов решихме, че ще записвам и фолклор. Изпълнителите, които записват фолклор, имат специална мисия в публичното пространство. Тази музика не е комерсиална и не носи „големите пари“ на компаниите ни, но тук има едно голямо „но“ – ние, изпълнителите, и продуцентите на фолклор инвестираме в бъдещето на младите хора – основната част от слушателите ни, възпитаваме ги в духа и историята на народната песен, а оттам – и традиции. Фолклорът е нашето минало – тъжно, хубаво, всякакво, събира палитрата от емоциите на народа ни. Горда съм, че в тези трудни финансови и бездуховни години имам възможността да пея народна музика. Това е моята стихия – фолклорът. А попфолкът… той е необходимост, оттам са поканите ни за концерти и участия, там е рекламата ни. Бих перифразирала моята колежка Есил Дюран – попфолкът ми е съпруг, а фолклорът – любовник… първият ми и най-верен до днес.

– Според вас къде един млад изпълнител може да пробие по-лесно – в попфолка или във фолклора?

– На този етап най-лесно се пробива в хип-хопа. В попфолка става все по-трудно и направо невъзможно да се забележи ново име. Новите имена просто нямат шанс да бъдат забелязани – много певици сме станали, радиостанциите са малко, а и в обществото и медиите върви все по-усилена антипопфолк кампания. Насажда ни се допълнително още по-черен имидж от този, който имаме. Трудно е в попфолка да се пробие, дори някои големи имена казват, че ако сега е трябвало да стартират кариера, не биха го направили. Във фолклора, за мое съжаление, е още по-трудно – на пръв поглед там имената са значително по-малко от попфолка, но пък разпространението на тази музика не е достатъчно, оттам няма и много слушатели. Тежка тема. И все пак според мен голямата истина е, че един изпълнител може да пробие лесно навсякъде, стига да има здрав финансов гръб за това. В попфолка е имало и има такива феномени – идва чисто нова певица с много голям спонсор – и на първата година става мегазвезда и намира хиляди последователи. Във фолклора още не съм видяла подобно нещо, но е абсолютно възможно.

– Фолклорната музика задържа ли интереса на по-младата аудитория?

– По мои наблюдения в по-малките градчета и в селата – да. Там младите хора все повече и повече слушат народна музика, има и по-голям интерес, има и спазване на традиции. Виждам го и по свои участия на такива места. Към фолклора традиционно има интерес и от децата в училищата в Котел и Широка лъка, но там вече се обучават специалисти в областта. В големите градове е обратното. Динамиката на живота, печеленето на пари, стресът и всички останали модерни градски придобивки – молове, спа центрове, фитнеси, създават нова среда, нов тип градска култура. В нея има място за бърза храна, музика на три тона, нещо лесно и достъпно за консумация. Народната музика изисква отдаване и познаване, а кой вече има време и желание за това… И все пак – моите фолклорни видеоклипове може да гледате по Фен Фолк ТВ, който има време и желание ...

– Кой Ви откри за голямата сцена? Какви бяха първите ви стъпки?

– За голямата сцена ме откриха… родителите ми. Ако те не бяха поощрили този мой талант, сигурно щях да се развия в друга област. И една учителка в детската ми градина, която им каза – хей, това дете има гласче като звънче, трябва да пее! Първите ми изяви бяха на училищни сбирки и тържества, читалищни прояви. Това, между другото, е страхотна основа за следващите изяви на един музикант – оцених го, докато учех в Музикалната академия в Пловдив. Един изпълнител цял живот запазва тръпката си към изкуството и онова сладко вълнение преди всяка сценична изява. Няма никаква разлика дали е на 4 или на 44 години.