Сашо Роман: Получих два инфаркта през 8 години

При втория шофирах сам от Китен до София


Интервю на Мара Калчева за в. „Доктор“


Известният певец и музикант Сашо Роман е ро­ден под името Александър Първанов през 1954 в. град Койнаре, Плевенско. На 8-годишна въз­раст започва да свири на тромпет като своя баща. На 16 г. влиза във Военно-музикално училище. През 1994 в. Сашо Роман започва да свири като тромпетист в „Ку-ку бенд“. На следващата година стартира самос­тоятелната си музикална кариера. Сред популярните хитове на Сашо Роман са „Дали съм жив", „Мой анге­ле“, „7 дена 7 нощи“, „Ой, Сашко", „Гълъбите бели", „Цвете мое“, „Първородна рожба“ и много други.
Сашо Роман продължава да е председател на чита­лище „Асен Златаров“ в столичния квартал „Христо Ботев“, където живее. Женен е, има 4 деца и 6 внуци. В навечерието на Свети Валентин Сашо Роман записа романтичната балада „Скитник без душа“ с най-големия си син, Данчо Роман, който е новото попълнение на Диапазон рекърдс“. И на 63 години Сашо Роман продължава да е любимец на публиката. Неговата балада с Тони Стораро „Да съм с нея“ ^-само за два месеца събра над милион и половина гледания в YouTube. Eтo какво сподели певецът за начина си на живот и за своето здраве специално за в. .Доктор“.


- Г-н Роман, рискова за здравето ли е вашата професия?
- Нашата професия има своите лишения - не спиш, не ядеш редовно, постоянно пътуваш. И това се отразява зле на здравето.
-
- Пиете ли лекарства за някакво заболяване?
- Всеки ден пия лекар­ства за хипертония. Имам високо кръвно.

- Как разбрахте, че имате високо кръвно?
- Разбрах го като по­лучих два инфаркта. Първият беше през 1999 г., а вторият през 2007 г. Инфарктите бяха през осем години. Лекуваха ме в Окръжна болница (сега Университетска болница “Света Анна” – бел. Ред.). Кардиолозите там ми сложиха стендове на запушените артерии. И както вижда­те, още съм жив.

-След първия ин­фаркт не ви ли предупре­диха да вземете мерки за здравето си?
- Наистина, лекарите ми казаха да карам по-кротко, да не се напрягам. Но как да стане кротко и тихо, като професията ми не го позволява. Няма начин да живея кротко. Това съм учил и това работя. Лишенията, за които вече ви казах, оказ­ват влияние на здраво­словното ми състояние. Ето например, когато получих втория инфаркт, бях на участие в Китен, на морето. Почувствах някаква болка, качих се в колата и сам-самичьк шофирах до София, за да отида при моите лекари. Точно пристигнах и не­щата станаха много зле. Моментално ме приеха в Окръжна болница Виж­дате ли какъв е рискът в живота на музиканта.


- Сега предполагам, че сте по-добре?
За мъж на 63 години, карам 64-та, съм доста добре.


- Два инфaркта cа много. Господ ви е изпра­тил голямо предупреж­дение да внимавате...
-Да. така е. Но мен ме пази музиката. Сигурен съм, че песните лекуват. Не само мен, но и доста хора около мен. Започнал съм да свиря на 8-годишна възраст. Музиката е в мен, чувствам нейната сила през целия си живот. Така съм я почувствал, че няма накъде повече. Благодарение на музи­ката всичко е точно, аз продължавам да живея на тази земя, сърцето ми издържа на два инфаркта. Освен това съм весел човек по душа.
Да имаш такъв харак­тер, също е добре за здра­вето. Музикантите по принцип са добри хора, не са злобни и завистливи, и това ги крепи. А злобата убива.


- Спазвате ли някаква здравословна диета или режим на хранене?
- Отчасти спазвам някаква диета. Не винаги е възможно при моя начин на живот и професия да съм много стриктен.


- Пушите ли?
- Да, пуша. Инфаркти­те не ме отказаха от цигарите. (смее се) Какво да се прави - притежавам всички добри човешки ка­чества и недостатъци.
-
- Има ли лекар, на ко­гото сте благодарен?
- Благодарен съм на абсолютно всички лекари, които са се грижили за мен. Без медицината нямаше да оцелея.
-
- Лесно ли се разделихте с дългата коса - тя беше ваша за­пазена марка?
- Докато бях млад, ко­сата ми беше дълга. Но като станеш на години, започваш да живееш по друг начин. Не може да ходиш като младеж. Ог­ромна е разликата между това как съм се чувствал на 20 - 30 години и сега. А и животът беше много по- различен преди тридесет години. Нямаше го това напрежение. Беше спокойно на хо­рата, всички работеха. Верно, че паричките бяха малко. Но всяко време си има своите минуси и добри страни. А с времената и хората се менят. Въпреки всичко хората продължават да обичат хубавата музика и я слушат с наслада.
- И синовете ви вървят по вашите стъпки. Пеете заедно. Разкажете за новите ви проекти.
- Няма как крушите да не паднат под дървото. Големият Данчо Роман е на 41 години. От дете свири на кларинет и пее с мен. Дълги години свири в ор­кестър .Ромски перли“. С Данчо направихме наскоро новата песен “Скитник без душа”, а вече вкарвам в системата и по-малкия син Генади. Той е кита­рист и също весели хора­та. Предстои да запиша нова песен и с двамата ми сина. Ще бъде хубава балада. Имам също и мно­го весели песни. Вчера записах „Оф, оф” - забавна стара песен, но с ново зву­чене, с нов аранжимент. Няма нищо общо с първия вариант и хората ще останат приятно изненадани.


- Какво ще посъветвате синовете си за кариерата?
Мога да ги посъветвам само да следват пътя, който са си начертали. И двамата не са музиканти от вчера, имат таланта и знаят как да вървят напред.


- Баща ви жив ли е? I
- Да, жив е. Навърши 86 години. Също беше музи­кант. При нас музиката е по наследство.


- Други дълголетници във вашия род има ли?
- Няма столетници. Но Господ си знае работата.

- Какво най-много ви радва във вашата професия?
- Благодарността на хората, които слушат песните ми. Когато пея, хората плачат. Прос­то докосвам душите им. Учудвал съм се на това, че много често жени и млади момичета ми целуват ръка. Това не на всеки музикант се случва.
Данчо Роман:
НАШАТА РАБОТА НЕ Е МНОГО ЗДРАВОСЛОВНА
.Нашата професия е свързана с нощния живот. Пеем късно вечер и през нощта. в задимена обстановка, лягаме обикновено сутрин, ставаме по обед, съвсем различно от останалите хора. Но някак свикваме с този объркан биологичен часовник. Затова нашата работа принципно не е много здравословна. Но от друга страна, песните, музиката лекуват. Наистина е така. Видял съм какво прави музиката върху хората. Баща ми има една песен – “Вратичка в Рая”. Когато я пее, съм виждал много хора да плачат, да се отпускат и като че ли да се възраждат. След това са като нови. Наистина е така.“