Александър Александров - Алекс за в-к "Минаха години"

- Как едно „Българско момиче” успя да блесне с ярка светлина на тазго дишния „Пирин фолк”?

През годините имам няколко участия на „Пирин фолк” и дори съм била най-младата изпълнителка на фестивала през 2006 година. Явих се тогава като самопродуциращ се изпълнител без музикална компания зад гърба си, не знаех къде се намирам и ми трепереха краката от притеснение. След две години участвах отново в конкурса за авторска македонска песен и получих наградата на Министерството на културата. Тази година бе моето трето участие там с песен та „Българско момиче”. Музиката и аранжимента са на Светослав Лобошки, а текста го създадохме заедно с моя баща. Това е първата авторска песен в моята кариера, но така се случи, че досега тя никога не видя бял свят. Не мога да си обясня защо стана така. Явно си е чакала точното време, за да се появи и ето, че сега спечели наградата на жур налистическото жури. През последните години на фестивала почти няма разминаване между оценките на двете журита, а тенденция та е да се отсяват добрите изпълнители и качествените песни. Това е положителен етап в развитието на фестивала. Заслужаваха и други да бъдат наградени, но наградите бяха малко тази година. Според мен това празнично издание върна блясъка на форума, който бе започнал да се губи.

- Много се коментираше сценичното представяне, имаше хора, които решиха, че детенцето до теб е дъщеря ти – така ли е?

- Това детенце е на мои приятели, казва се Луиза и е на 4 годинки, много е артистична и ми е най-малката почитателка. Умна е и бързо схваща, беше ни нужен само половин час, за да подготвим изявата си на сцената. На нейната възраст мечтаех да пея и тя всъщност представи малката Дения, която продължава да живее по детски в мен. Нищо в представянето на песента не беше случайно, а чергата, по която минахме, е семейна реликва. Тъкана е ръчно от моята прабаба и е чеиз за сватбата на моята майка. Напълно автентична е, на повече от 100 години. Чрез нея пренасям родовата енергия и традиция от миналото към настоящето. Тази черга ми носи късмет по някакъв начин, снимала съм я в няколко клипа досега, усещам енергията и искам тя да присъства около мен.

- Каква беше самата ти на 4 годинки?

- Наскоро ми попадна една видеокасета от сватба и там съм точно на 4 годинки. Постоянно дърпам микрофона на певицата и искам да пея. Винаги съм искала да правя това и съм била водена от принципа – с постоянство към целта.

Като дете съм пяла в вокалната група „Бон-бон”, но за кратко време. Първата ми сериозна музикална крачка беше в групата „Радиодеца” към БНР.

Наскоро имаше публикация, свързана с изпълнителите, чиято кариера е тръгнала от съставите към радиото. Намерих там и своето име, стана ми много приятно. Бях много малка и още нямах ориентация какъв точно стил искам да пея. В последствие се ориентирах към фолклора и това е моят път до сега, а ти бе свидетел на едни от първите ми изяви в тази посока.

Моята прабаба е била най-добрата певица в село Костенец, а прадядо също е пеел много хубаво, почина на 101 години. От там е музикалната жилка, която е стигнала и до мен.

- Ти си сред порасналите деца от школата на Гуна Иванова, а сега „Пирин фолк” ви събра отново заедно на една сцена. Гуна май се вълнуваше еднакво както за успеха на своите внучки, така и за твоя успех?

- Това бяха много вълнуващи момент наистина. Гуна се разплака и ме прегърна. С нея се запознах по времето, когато водеше една формация в чи-
талището в Казичене, тя е дала големия тласък в кариерата ми. Преди това съм била и солистка на ансамбъл „Чинари” по време на техните турнета – те танцуваха, а аз пеех. Обичам и уважавам Гуна изключително много, ходим често в гората заедно, за да се зареждаме от природата.

Благодарение на нея подписах и договор със сегашните ми продуценти, тя ме свърза с тях и съм й много благодарна за всичко.

- С Гуна Иванова имахте и общи концерти по време на турне в Австралия миналата година, с какво ще ги запомниш?

- Заминахме по покана на македонската общност в Австралия, имахме концерти в Сидни, Пърт и Уолонгонг – предпоследната крайна точка на све-
та, станахме даже почетни граждани там. Македонците бяха невероятна публика, от сърце пяха и се забавляваха с нас. Концертите бяха в залите към техните общности. С Гуна сме пели там повече от 3-4 часа без прекъсване, като основната част репертоара ни бях песните от пиринския край. Странното е, че българската общност там нямаше никакво отношение към нашето гостуване. Македонците са много по-организирани и единни. Можехме и в Мелбърн да направим концерт, така и така сме стигнали до Ав-
стралия, но нашите сънародници проспаха тази възможност.

- Новият ти клип вече се върти по музикалните канали, но с какви предизвикателства беше свързано заснемането му?

- Имам традиция да правя миксове с народни песни в модерни аранжименти и това продължава в новия ми клип „Църни очи микс”, аранжиментът отново е на Светослав Лобошки, много добре си работим двамата. Миксирани са три песни, от различни фолклорни области, които не са толкова популярни. Това е първият фолклорен клип в България, сниман в резолюция 4К (технология за свръх-високо качество – б.р.).

Снимахме го когато вече времето се развали и бе едва 4 градуса на снимачната площадка в Банско. Много обичам да снимам животни в клиповете си, даже се шегуват с мен, че съм заприличала на Роси Кирилова. Обичам да яздя и в този клип участва един много красив кон, арабска порода. Беше толкова див и необуздан, че щеше да ме изхвърли от гърба си по едно време.

В клипа попадна и един гълъб, който пък е символ на мира и добротата.

Сменям 6 различни визии, създадени от мен, и по този начин изявявам и другата си страст – дизайн на облекла. Всички дрехи и аксесоари в клипа са мое дело. Имам своя запазена марка за облекла и дрехи, които най-често се изработват по поръчка, а за този клип и в шестте тоалета присъства стилизиран фолклорен елемент.

Българската фолклорна шевица в момента е много модерна и в световен мащаб, много известни дизайнери я включиха в колекциите си.

Радвам се, че тази друга моя дейност също намира своите почитатели и вече имам доста поръчки от мои колежки за изработка на облекла. Изработвам и бижута от естествени камъни индивидуално за всеки човек. Известно е, че тези камъни имат много силна енергия. Нашата професия е публична, винаги можем да попаднем пред „лоши очи” и на мен много често ми излизаха ечемици по клепачите. Откакто съм със защитна гривна от камъни вече нямам никакви проблеми. Много се зареждам, когато правя тези бижута. Вече 5-а година практикувам йога с един индиец, който пък е специалист по традиционна медицина. Йогата при тях е специалност в университета и се изучава там. Това са практики, които развиват и духа и тялото, помагат на човек да се чувства прекрасно и никак не е чудно, че намира все повече привърженици – в залите за йога у нас могат да се видят от малки деца до
хора в дълбока старост.

Чрез йогата човек може да си разреши множество задрвословни проблеми. Знам от опит това, защото имах проблеми с гърба – там където лекарствата не помагат йогата върши чудеса! Дихателните упражнения пък ми помагат много за пеенето.

- Как успяваш да носиш толкова много дини под една мишница?

- Това съвсем не е всичко, защото имам и друг бизнес, развивам го активно от няколко години. Той е в областта на мрежовия маркетинг и работя като финансов консултант в една много голяма компания. Тя дава възможност да си изградим един екип и пожизнено да получаваме пасивни доходи, при това без работно време и без никакви първоначални инвестиции, а с големи възможности за бизнес партньорство.

Така си развивам умението за работа с хора, за създаване на взаимно доверие, без добра комуникация не може да има добър бизнес. Преминаваме през обучения по психология, риторика, маркетинг и мениджмънт с едни от най-добрите лектори в света, а това помага много за личностното ми развитие. Този тип бизнес е много по-развит в големи държави като Америка и Русия, отколкото в България, а ражда най-много милионери в световен мащаб. Нека да се знаят тези неща, защото всеки може да опита. В същото време имам много свободно време за останалите си ангажименти. Но съм наясно, че няма как успехът да изпревари личностното развитие, затова залагам основно на него.

- Пожеланието ти към читателите на вестника?

- Да бъдем обединени и градивни, успехите ни ще бъдат несравнимо по-големи като нация. Фолклорът е национален капитал, който никога не трябва да се пренебрегва.